Покълване Въпрос От Нов Фермер

Kot

1,112
163
Какво имаш предвид под смоли?

Иначе едно растение дали е торено с органика или с минерални торове няма разлика по отношение на вкуса. Това при положение, че при отглеждането не си преторявал системно. Ако си го правил накрая колкото и време искаш флъшвай не можеш да изкараш нищо от главите. Изобщо и флъшването е ненужно ако не прекаляваш с торенето. Така или иначе можеш да махнеш само хранителните елементи намиращи се в почвата, но не и тези намиращи се в главите. А и растението не спира да се храни, просто не го прави от почвата, а се самоизяжда - яде натрупаните хранителни вещества в листата.
 
489
143
искаш да кажеш че растение торено с минерални торове ще произведе повече тхк ? Не съм съгласен но окей :)
 

Kot

1,112
163
Точно това не съм казал, но е доста вероятно и това да се случва в по-голяма част от случайте. И то не, че минералните торове са по-добри от органиката, все пак растението не може да разбере примерно азота от амониева селитра ли го взима или от ако на животно, а просто е торено с точното количество азот, фосфор, сяра и всичко от което има нужда. С органика не е толкова прецизно. Не ме разбирай погрешно, не съм против органиката нека всеки тори както желае. Обаче съм против да се говори, че коза отгледан с минерални торове бил едва ли не вреден.
 

Ina

5,022
313
Наистина не трябва много храна като са бебета
Е да де,именно,не трябва много храна като са бебета:)Това ми беше основното твърдение.Тази почва просто трябва да се сложат в нея и толкова,нищо повече засега,не е ли така?!И тази амониева селитра не става за нашите цели изобщо.Не съм убедена,че растението не може да различи амониева селитра от подпомагане с бактерии и домашни чайове,не знам такова нещо и не е ясно дали е така или не всъщност,някой производител на изкуствени торове може и да го е казал....За корените те и в салфетка растат,а като правя клонинги използвам вкоренител и вода за ватата и си растат корените в нея доста време,докато я запълнят горе долу.Чак когато реша,че е време да ядат и да избухват ги слагам в почва,в нея има всичко за доста време и така.Но не ги слагам веднага в силна почва с едно коренче,пак казвам,не че не може,но ги оставям да пуснат повече и тогава в лека.Джифитата имат там някаква храна минимална,но е доста минимална и нищо не им добавям,пак си растат докато ги сложа в саксия с храна вече.Остави една семка в салфетка и я забрави там,даже и листа ще пусне:) Не съм твърдяла с нищо да не се храни въобще ,но като я сложиш в почва това е предостатъчно.но ей сега мога да сложа една във вата и в началото с нищо няма да торя и ще видиш,че ще си върви добре,естествено че ще започне да има нужда от храна по някое време във ватата,но не помня някъде да съм написала уморете ги от глад за да са по-био и няма веднага да умре от липса на храна,ами в началото ще се развива съвсем нормално само на вода.Казвам да пусне малко коренчета,някое листенце да тръгне нагоре и тогава поне да се започне с излишното зобене:)Също не съм съгласна и че канабиса не се преторява толкова лесно и носи много на храна,с азот се преторява лесно.Предобрянето по-трудно се коригира от недохранването и е по-масовия случай из темите.
 

Kot

1,112
163
Доколкото си спомням в самата семка има някакво количество храна, затова растат корените, но после си им трябва храна.
 
  • Like
Reactions: Ina

Ina

5,022
313
At 12 days old (looking good BTW)..Nutes should not be needed. I can't see them in your picture, but the little round starter leaves hold enough food for about 3 weeks of growth..Then depending on soil..nutes may start at 1/4 strength to begin..With CANNABIS..LESS=MORE..EXCEPT WITH LIGHTS")

Това го е писал един потребител от форума по тази тема за храненето на бебетата.Макар че 3 седмици е доста множко,но за почва с известна храна в нея може да се приеме.
 

firstcitizen

First Citizen
Supporter
1,362
263
Какво имаш предвид под смоли?

Иначе едно растение дали е торено с органика или с минерални торове няма разлика по отношение на вкуса. Това при положение, че при отглеждането не си преторявал системно. Ако си го правил накрая колкото и време искаш флъшвай не можеш да изкараш нищо от главите. Изобщо и флъшването е ненужно ако не прекаляваш с торенето. Така или иначе можеш да махнеш само хранителните елементи намиращи се в почвата, но не и тези намиращи се в главите. А и растението не спира да се храни, просто не го прави от почвата, а се самоизяжда - яде натрупаните хранителни вещества в листата.
Точно това не съм казал, но е доста вероятно и това да се случва в по-голяма част от случайте. И то не, че минералните торове са по-добри от органиката, все пак растението не може да разбере примерно азота от амониева селитра ли го взима или от ако на животно, а просто е торено с точното количество азот, фосфор, сяра и всичко от което има нужда. С органика не е толкова прецизно. Не ме разбирай погрешно, не съм против органиката нека всеки тори както желае. Обаче съм против да се говори, че коза отгледан с минерални торове бил едва ли не вреден.
Моите уважения, но има разлика във вкуса на растение торено с изкуствени торове и на растение торено с органични торове. Още преди няколко години разбрах това с опит с конопени клонинги торени с кристалон и други клонинги торени с биобиз и с домашни органични торове. Органиката стана с по-добър вкус и напушваше повече. (това съм го проверявал индор и аутдор)
В днешна дата мога да ти споделя резултати и от един друг опит, където сравнявам " доматени растения торени с органични животински торове и растения торени с органични неживотински торове". Резултата беше следния, че домати клоненги торени с органични неживотински торове станаха по-вкусни (сладки) и миришеха много по-добре, но смайващото беше в това, че годността на тези домати се увеличи с 3 седмици повече в сравнение с доматите торени със животински органични торове.
В днешна дата съм обеден в силата на органиката, защото похватите при органиката имитират повече натурално случващите се неща в Природата.
Факта, че се налага да купуваш торове отново и отново и че сменяш почвата всеки път, не ви ли говори, че има грешка в системата? Всъщност със синтетичните торове унищожаваш живота в почвата. (микроорганизми, микориза, протозоа и един куп още живи неща в почвата) Така все едно тичаш с един вързан крак, да не кажа два. Така, че спокойно може да се каже, че органичните фермери сме облагодетелствани в сравнение с неорганичните фермери.

Нека си представим един средностатистически фермер, които отглежда китките със синтетични торове и нека си представим, какво се случва с растението.
Корена е много важна част от растението и голяма част от магията се случва в корените под Земята.(фотосинтезата е друга основна част) Когато растението е малко то развива предимно корена си. Корена е изграден от няколко части, една от частите са фини коренчета, които имат живот само 3 седмици. Тези фини коренчета са обикновено първични корени с размер по-малък от 2 мм. Целта на тези фини и разклонени коренчета е да изсмукват вода и хранителни вещества, и да сключат симбиоза с гъби и бактерии. Градинаря има едно красиво малко растение, което решава да натори за да го стимулира да расте. Когато го натори, наранява точно тези фини коренчета, но освен това изпържа микроорганизмите и гъбите в почвата. Така финото коренче не може да направи симбиозата си и финия корен умира, растението произвежда/обновява постоянно тези фини коренчета, но какво се случва, когато растението не може да си сключи симбиозата? Растението разбира, че не може да сключи симбиоза и за това решава да произвежда голям основен корен, които да стигне до по-дълбока за да вади вода и хранителни вещества. Градинаря наторява своите китки със синтетични торове, растението расте, гъбите и микроорганизмите умират. Заради развитието на главния корен и синтетичните торове, растението расте и наедрява, но става растение напомпано предимно с вода. Тук се появяват вредителите, защото вредителите са чистачите на природата и те нападат само слаби растения. Вредителите виждат растението като изобилие на вода, храна и оазис за тяхното поколение, за това нападат растението. Градинаря забелязва вредителите и веднага решава да пръска със синтетичен пестицид. Пестицида попива в растението чрез стоматите му (порите под листата) и също така му прави външно покритие от отровно веществото, защото е точно отрова (пестицид), но освен че попива в растението, то попива и в почвата. С попиването на пестицидите в почвата, гъбите и микроорганизмите измират още повече. (почвата губи своите задържащи свойства, заради липсата на микроорганизми и микориза)Вредителите нападат слаби и болни растения. Градинаря е щастлив и доволен от себе си, защото растението му расте добре и няма помен от вредители след пръскането, НО започва нов проблем, защото растението се напомпва с още вода и заради липсата на симбиоза с полезни почвени гъби и наличието на много вода в себе си, растението завъжда вреден мухал (мана, плесен, гъба или както се сетите). След това градинаря пръска отново растението, но този път с фунгицид. Растението попива фунгицида, също така го попива и почвата. Градинаря обикновено прави второ пръскане за всеки случай, за да предотврати повторно появяване на проблема.Градинаря накрая бере едно растение напомпано с толкова отрови, че ви е бедна фантазията и на всичкото отгоре почвата е много увредена.
Всъщност през цялото време градинаря бори ефекта от болестите(нападението от вредители или гъби), вместо да реши реалния проблем.

Когато растението е здраво и е сключило здрави симбиотични връзки, то боледува много по-малко и вредителите не искат да го нападат. За мен, само това е достатъчна причина да се стремя да отглеждам все по-добре и органично китките си, защото си спестявам куп проблеми, болести, вредители и разходи по растенията. По-лесно, по-здравословно, по-вече добив, по-добрия вкус, мирис и сила са другите причини. Намаляването на нуждите от торене и полива, също са фактори които ги зачитам. На последно място, но не по важност е че така вредя много по-малко на Майката Природа.
Какво всъщност са растенията? Вода, Светлина и Минерали.
Защо днешното население боледува все повече? Защото храната няма хранителните си стойности!(има обем, но не и хранителна стойност) Ако храната има хранителните си свойства, човек дори няма нужда от хапчета с витамини и минерали, защото храната му ги съдържа. Ако искате повече Калции, не трябва да си купувате хапчета с Калции, а трябва да наторите почвата с органичен калции, които растенията ще усвоят и ще предадат в плода си. След това, когато вие консумирате плода ще консумирате Калция.

Органиката със сигурност повишава концентрацията на смоли в растението. Когато е домат, той става по-вкусен, сладък и силно миришещ, но когато е коноп това са вкус, мирис и тхц.


Децата също усещат, кое им мирише по-добре и има по-добър вкус. (говоря за плодове и зеленчуци )
Дори пчелите ще предпочетат растения торени с органика, пред растения торени със синтетика.

Хора, знам, че няма да ми повярвате и за това съм решил да направя повече експерименти заедно със замервания с тестове, защото единствено със сухи факти ще мога да ви убедя, че органиката е по-добре.

П.С Ние самите сме органика. Ние самите имаме в нас симбиоза с микроорганизми, които "смилат" храната ни, замислете се какво се случва с нас, ако убием тези микроорганизми. Преди време реших нещо, което промени живота ми изцяло.Почнах да се грижа за себе си, както се грижа за растенията ми. Започнах да консумирам органично чиста храна.

П.С 2 Не е нужно да ми вярвате, всеки от вас може сам да направи опита, като си бодне 3 клонинга домати. (домата се вкоренява много по-лесно от конопа) Единия да го тори със синтетични торове, другия със животински органични торове, а третия с неживотински органични торове.

П.С 3 Всеки сам избира, как да си тори растенията и какво да консумира.
 
265
63
Моите уважения, но има разлика във вкуса на растение торено с изкуствени торове и на растение торено с органични торове. Още преди няколко години разбрах това с опит с конопени клонинги торени с кристалон и други клонинги торени с биобиз и с домашни органични торове. Органиката стана с по-добър вкус и напушваше повече. (това съм го проверявал индор и аутдор)
В днешна дата мога да ти споделя резултати и от един друг опит, където сравнявам " доматени растения торени с органични животински торове и растения торени с органични неживотински торове". Резултата беше следния, че домати клоненги торени с органични неживотински торове станаха по-вкусни (сладки) и миришеха много по-добре, но смайващото беше в това, че годността на тези домати се увеличи с 3 седмици повече в сравнение с доматите торени със животински органични торове.
В днешна дата съм обеден в силата на органиката, защото похватите при органиката имитират повече натурално случващите се неща в Природата.
Факта, че се налага да купуваш торове отново и отново и че сменяш почвата всеки път, не ви ли говори, че има грешка в системата? Всъщност със синтетичните торове унищожаваш живота в почвата. (микроорганизми, микориза, протозоа и един куп още живи неща в почвата) Така все едно тичаш с един вързан крак, да не кажа два. Така, че спокойно може да се каже, че органичните фермери сме облагодетелствани в сравнение с неорганичните фермери.

Нека си представим един средностатистически фермер, които отглежда китките със синтетични торове и нека си представим, какво се случва с растението.
Корена е много важна част от растението и голяма част от магията се случва в корените под Земята.(фотосинтезата е друга основна част) Когато растението е малко то развива предимно корена си. Корена е изграден от няколко части, една от частите са фини коренчета, които имат живот само 3 седмици. Тези фини коренчета са обикновено първични корени с размер по-малък от 2 мм. Целта на тези фини и разклонени коренчета е да изсмукват вода и хранителни вещества, и да сключат симбиоза с гъби и бактерии. Градинаря има едно красиво малко растение, което решава да натори за да го стимулира да расте. Когато го натори, наранява точно тези фини коренчета, но освен това изпържа микроорганизмите и гъбите в почвата. Така финото коренче не може да направи симбиозата си и финия корен умира, растението произвежда/обновява постоянно тези фини коренчета, но какво се случва, когато растението не може да си сключи симбиозата? Растението разбира, че не може да сключи симбиоза и за това решава да произвежда голям основен корен, които да стигне до по-дълбока за да вади вода и хранителни вещества. Градинаря наторява своите китки със синтетични торове, растението расте, гъбите и микроорганизмите умират. Заради развитието на главния корен и синтетичните торове, растението расте и наедрява, но става растение напомпано предимно с вода. Тук се появяват вредителите, защото вредителите са чистачите на природата и те нападат само слаби растения. Вредителите виждат растението като изобилие на вода, храна и оазис за тяхното поколение, за това нападат растението. Градинаря забелязва вредителите и веднага решава да пръска със синтетичен пестицид. Пестицида попива в растението чрез стоматите му (порите под листата) и също така му прави външно покритие от отровно веществото, защото е точно отрова (пестицид), но освен че попива в растението, то попива и в почвата. С попиването на пестицидите в почвата, гъбите и микроорганизмите измират още повече. (почвата губи своите задържащи свойства, заради липсата на микроорганизми и микориза)Вредители не нападат слаби и болни растения. Градинаря е щастлив и доволен от себе си, защото растението му расте добре и няма помен от вредители след пръскането, НО започва нов проблем, защото растението се напомпва с още вода и заради липсата на симбиоза с полезни почвени гъби и наличието на много вода в себе си, растението завъжда вреден мухал (мана, плесен, гъба или както се сетите). След това градинаря пръска отново растението, но този път с фунгицид. Растението попива фунгицида, също така го попива и почвата. Градинаря обикновено прави второ пръскане за всеки случай, за да предотврати повторно появяване на проблема.Градинаря накрая бере едно растение напомпано с толкова отрови, че ви е бедна фантазията и на всичкото отгоре почвата е много увредена.
Всъщност през цялото време градинаря бори ефекта от болестите(нападението от вредители или гъби), вместо да реши реалния проблем.

Когато растението е здраво и е сключило здрави симбиотични връзки, то боледува много по-малко и вредителите не искат да го нападат. За мен, само това е достатъчна причина да се стремя да отглеждам все по-добре и органично китките си, защото си спестявам куп проблеми, болести, вредители и разходи по растенията. По-лесно, по-здравословно, по-вече добив, по-добрия вкус, мирис и сила са другите причини. Намаляването на нуждите от торене и полива, също са фактори които ги зачитам. На последно място, но не по важност е че така вредя много по-малко на Майката Природа.
Какво всъщност са растенията? Вода, Светлина и Минерали.
Защо днешното население боледува все повече? Защото храната няма хранителните си стойности!(има обем, но не и хранителна стойност) Ако храната има хранителните си свойства, човек дори няма нужда от хапчета с витамини и минерали, защото храната му ги съдържа. Ако искате повече Калции, не трябва да си купувате хапчета с Калции, а трябва да наторите почвата с органичен калции, които растенията ще усвоят и ще предадат в плода си. След това, когато вие консумирате плода ще консумирате Калция.

Органиката със сигурност повишава концентрацията на смоли в растението. Когато е домат, той става по-вкусен, сладък и силно миришещ, но когато е коноп това са вкус, мирис и тхц.


Децата също усещат, кое им мирише по-добре и има по-добър вкус. (говоря за плодове и зеленчуци )
Дори пчелите ще предпочетат растения торени с органика, пред растения торени със синтетика.

Хора, знам, че няма да ми повярвате и за това съм решил да направя повече експерименти заедно със замервания с тестове, защото единствено със сухи факти ще мога да ви убедя, че органиката е по-добре.

П.С Ние самите сме органика. Ние самите имаме в нас симбиоза с микроорганизми, които "смилат" храната ни, замислете се какво се случва с нас, ако убием тези микроорганизми. Преди време реших нещо, което промени живота ми изцяло.Почнах да се грижа за себе си, както се грижа за растенията ми. Започнах да консумирам органично чиста храна.

П.С 2 Не е нужно да ми вярвате, всеки от вас може сам да направи опита, като си бодне 3 клонинга домати. (домата се вкоренява много по-лесно от конопа) Единия да го тори със синтетични торове, другия със животински органични торове, а третия с неживотински органични торове.

П.С 3 Всеки сам избира, как да си тори растенията и какво да консумира.
ФАКТ!!! От личен опит, също съм установил че органиката е най-добрият избор. Синтетичните торове дават горчив вкус на реколата. С последняи си опит отново се убедих в това ползвах кристалон и сякакви от сорта ефекта е ужас нее добре изглезда добре но вкуса ..... боклук. Имам предни проекти с органика там нещата са съвсем различни вкуса е уникален количеството е същото така че органиката сие органика :))))
 

Kot

1,112
163
Преторил си с с един или повече микроелементи и затова е имало гаден вкус. Ако синтетиката водеше до скапан коз никой нямаше да гледа хидро...

Също така синтетичните торове НЕ убиват микроорганизмите в почвата.
 
Интересно по темата.

4. Торовете като замърсители на почвения субстрат и околната среда


4.1. Влошаване качествата на селскостопанската продукция и растежните свойства на почвите

Успоредно с повишаването на добивите от селскостопанска продукция торовете променят химичния състав и структурата на почвата. При високи дози на торене, често пъти се стига до количествени и качествени промени в биохимичния състав и структура на селскостопанската продукция. Проучвайки негативното въздействие на торенето и натрупването на хранителните вещества в първичната биомаса Commoner, (1970) съобщава, че маруля, отглеждана в нормални почви, съдържат 0,1 % нитратен азот спрямо тегло сухото вещество. Съдържанието на нитратен азот се увеличи до 0,6 % в растения, отглеждани в почвата, които са получили 600 кг на нитрати на хектар. При завишаване на дозите на торене с азотните торове при торенето на спанака води до натрупване на прекомерни големи количества на нитратен азот в неговите тъканите, тъй като той, заедно с много други растения, има свойството физически да натрупват нитрати в своите тъкани. Данните от биохимичните проучвания в началото на шейсетте години на двадесети век показват, че в САЩ спанак съдържа нитрати 1,37 гр/кг, докато в Западна Германия - до 3,5 гр/кг (Schuphan, 1965). Авторът подчертава, че фермерите използват максималните дози торене за да получат максимален добив от спанак, но консумирането на неговата листна маса, при която нитратите са се превърнали в нитрити, води до сериозно увреждане на бъбреците, развитие на метхемоглобинемия, т.е. превръщане на хемоглобина в кръвта на човека в метахемоглубин.

Rondest, (1972) съобщава за сериозни увреждания по децата и възрастните след консумирането на спанак получен от площи прекомерно торени с нетратни торове. Според проучванията на много автори (Рамад Ф.,1981), нитритите, образувани в стомашно-чревния тракт на човека могат да се превърнат в нитрозамини - канцерогенни агенти, остатъчните вещества от химични торове, не само застрашава човешкото здраве, но и стабилността на агро-екосистеми.

Доказано е, че модерната практика на насищане на почвата с минерални торове, както и нарушаване на цикъла на органичното вещество в обработваемите площи, излага на риск устойчивостта на плодородието на почвата в продължение на дълъг период от време. Това е не само постоянно натрупване на токсични метали и металоиди, съдържащ като примеси в химически торове, но също така и физически промени в структурата на почвата. За да покаже унищожителния ефект на остатъчните вещества от химически торове, Commoner, (1970) съобщава резултатите от изследванията проведени в опитни площи третирани редовно с химически торове в Мисури през 1950 година. Агрохимическите анализи доказали бързо натрупване на остатъчни вещества в почвата и биохимични и биофизични промени в нея, разграждане на почвената структура и промяна на воднофизическите й свойства. Способността на почвата за филтриране и задържат влагата също са се променили. По този повод авторът подчертава „Промените в почвения комплекс са възникнали най-вероятно поради това, че нитратът не е внесен в подходяща и оптимална форма за усвояване от растенията. Повечето от азот, вкарани в почвата, или е бил денитрифициран, или излужени.” Този и много други примери предоставят убедителни доказателства, че повечето от нитрати, внесени в излишък в почвата не се усвояват от растенията или се натрупват в тях като остатъчни вещества.

Commoner, (1970) (по Рамад, Ф., 1981) подчертава, че химическите концерни имат изключителен интерес от увеличаване на продажбите на химически торове, и това е лесно разбираемо, тъй като тази индустрия носи годишни приходи от $ 2 милиарда. „Аз съм дълбоко загрижен за проблемът на околната среда, (пише Commoner, (1970) и бих желал да предизвикам една широка дискусия по проблемите на замърсяването, което ще ми донесе лични мир на ума или реши проблема в полза на асоциация, която произвежда тор ... Тази позиция не бива да бъде подкрепена или критикува научна гледна точка.”

От икономическа гледна точка, внасянето на почвата прекомерни количества торове, фермерите правят в името на „рентабилност”, за да се възстанови и обогати почвеното богатство и увеличи плодородието на почвата. В съвременните агрономични практики в развитите страни показва, че активната органична материя хумусът - днес е системно изключена от агроекосистемите ги унищожена. След прибирането на реколтата, остатъците от растенията се изгарят, вместо да се заорат. Оборският тор, получен при индустриалното производство на месо, в повечето случаи е замърсен с вредни примеси и остатъчни вещества и не е подходящ за възстановяване на почвеното плодородие и почвената структура.

При тази ситуация единствения реален начин за възстановяване на почвеното богатство е внасянето на изкуствени торови, което трябва да става внимателно, съгласно разработените технологии.

Нарушаването на естествения кръговрат на веществата, под въздействието на торенето в някои агроекосистеми е причина и за „замърсяване” надолу по веригата или течението. Всъщност, огромният излишъкът твърдите отпадъци от земеделски произход, получена по време на производството или потреблението на продукти от растениевъдството и животновъдството, в промишлено развитите страни, те не се връщат в агроекосистемите, като тор, както е в класическото земеделие. Тези продукти вече не са включени в естествения кръговрат на веществата, а се изхвърлят в депата за отпадъци, където при анаеробна ферментация се отделят токсични емисии серните и амониеви съединения, които увеличават степента на замърсяване на почвите.

Непрекъснато продължаващата селскостопанска интензификация и увеличеното използване на изкуствени вещества (химически торове, пестициди и т.н.) ни води, бавно, но сигурно към необратимо замърсяване и деградиране на обработваемите земи. Химическото замърсяване, както и местното антропогенно замърсяване с органични отпадъци, които ферментират и още повече замърсяват почвения ресурс и влошават неговото плодородие. Само превръщането на твърдите отпадъци в компост, богат на органични съединения и категоричната забрана за използването в селскостопанските практики на токсични, силно устойчиви биохимични вещества, може да съхрани за винаги висока производителност на обработваемата земя. В тази връзка е необходимо да се проучат и усвоят съвременни методи за въздействие върху богатството, плодородието и екологията на почвата в селските райони.

4.2. Нарушаването на биогеохимичните цикли в почвата

Проучванията показват, че в резултат на непрекъснато увеличаващото се по мащаби и интензивност наторяване води до нарушаването на биогеохимичните цикли в почвата и в биосферата, като цяло. Естествения кръговрат на веществата и енергията, бавно, но сигурно се превръща в антропогенене, с всички негативни последици за равновесието в почвата и биосферата и здравето на населението.

4.2.1. Нарушаване на азотен кръговрат

Внасянето на азотни торове за възстановяване на почвеното плодородие винаги води до малки или по-големи промени в естествения кръговрат на веществата и енергията в почвата и растителността. Независимо от това, че много съединения на този елемент, циркулират в биосферата, може да се твърди, че индустриалния синтез на азотни торове и тяхното разпръскване на повърхността на земята, провокират големи промени в биогеохимичните цикли в почвата и биосферата (табл. 21).

Според изчисленията Delvichе (1970), всички източници на замърсяване биологични, геохимични (йонизация, вулканизъм) и промишлен произход годишно в биосферата постъпват 92 милиона тона нитритен азот. Същият автор подчертава, че промишленото произведените през 1969 г. 30 милиона тона азотни торове, играят по-важна роля в биологичния кръговрат на веществата, отколкото произведените при нитрификацията (62 милиона тона). По този начин промишленост увеличава с 50 % общата сума на азот циркулира в биосферата. Това увеличение е в размер на получения азот в резултат на човешка дейност, тази нова закономерност е изключително опасно явление. Това излишно количество азотни съединения нарушава съществено баланс между процесите на нитрификация и денитрификация, които до този момент са били в равновесие. Годишно нитратите, като остатъчни вещества достига 9 милиона тона и се натрупват преди всичко в хидросферата по пътя на повърхностния отток или чрез подпочвените води (фиг.31). Екологични последици от нарушението на азотен цикъл в хидросферата са изключително опасни и водят до изчезването на цели екосистеми и правят водата неизползваема за поливане и битови нужди.
 

firstcitizen

First Citizen
Supporter
1,362
263
Преторил си с с един или повече микроелементи и затова е имало гаден вкус. Ако синтетиката водеше до скапан коз никой нямаше да гледа хидро...

Също така синтетичните торове НЕ убиват микроорганизмите в почвата.
В много малки дози синтетични торове не убиват микроорганизмите в почвата и дори микроорганизмите се "хранят" със синтетичните торове. Но дори и с една стандартна доза кристалон, тези норми се надвишават многократно. Да не говоря, че се тори системно през целият цикъл, а в цъфтежа се прекалява многократно с високите NPK-та.

Гледат хидро, защото най-бързо с малка инвестиция вадят много добив, но това не означава, че е качествено. В напредналите държави, хората спират да ядът храна отглеждани на хидро и предпочитат отгледана на почва, защото са започнали да имат негативни ефекти върху тялото им.
При хидро заради изкуствените торове и високата влага се увеличава шанса за развитие на Салмонелоза и други патогени. Много малко хидро градинари достигат до същите хранителни стойности на храната, като при отгледаните в почва зеленчуци. Хидро храната е с по-високи нива на нитрати.
Не винаги, най-бързия метод е най-правилен.

На Земята има много по-малко сухи части от колкото водни площи. Голяма част от тези сухи част не стават за отглеждане на храна заради лошите климатични условия, така че остава още по-малка част суша, която става за отглеждане на храна. От тази останала суша, голяма част е увредена заради човешка намеса. Парчето земя, която ни остава за отглеждане на храна е много малко в сравнение с размерите на Земята. Все повече хора се раждат на Земята и това изисква все повече храна да се отглежда. Лошото е че унищожаваме почвата и не го осъзнаваме, дреме ни и не мислим за бъдещите поколения.

Интересно по темата.

4. Торовете като замърсители на почвения субстрат и околната среда


4.1. Влошаване качествата на селскостопанската продукция и растежните свойства на почвите

Успоредно с повишаването на добивите от селскостопанска продукция торовете променят химичния състав и структурата на почвата. При високи дози на торене, често пъти се стига до количествени и качествени промени в биохимичния състав и структура на селскостопанската продукция. Проучвайки негативното въздействие на торенето и натрупването на хранителните вещества в първичната биомаса Commoner, (1970) съобщава, че маруля, отглеждана в нормални почви, съдържат 0,1 % нитратен азот спрямо тегло сухото вещество. Съдържанието на нитратен азот се увеличи до 0,6 % в растения, отглеждани в почвата, които са получили 600 кг на нитрати на хектар. При завишаване на дозите на торене с азотните торове при торенето на спанака води до натрупване на прекомерни големи количества на нитратен азот в неговите тъканите, тъй като той, заедно с много други растения, има свойството физически да натрупват нитрати в своите тъкани. Данните от биохимичните проучвания в началото на шейсетте години на двадесети век показват, че в САЩ спанак съдържа нитрати 1,37 гр/кг, докато в Западна Германия - до 3,5 гр/кг (Schuphan, 1965). Авторът подчертава, че фермерите използват максималните дози торене за да получат максимален добив от спанак, но консумирането на неговата листна маса, при която нитратите са се превърнали в нитрити, води до сериозно увреждане на бъбреците, развитие на метхемоглобинемия, т.е. превръщане на хемоглобина в кръвта на човека в метахемоглубин.

Rondest, (1972) съобщава за сериозни увреждания по децата и възрастните след консумирането на спанак получен от площи прекомерно торени с нетратни торове. Според проучванията на много автори (Рамад Ф.,1981), нитритите, образувани в стомашно-чревния тракт на човека могат да се превърнат в нитрозамини - канцерогенни агенти, остатъчните вещества от химични торове, не само застрашава човешкото здраве, но и стабилността на агро-екосистеми.

Доказано е, че модерната практика на насищане на почвата с минерални торове, както и нарушаване на цикъла на органичното вещество в обработваемите площи, излага на риск устойчивостта на плодородието на почвата в продължение на дълъг период от време. Това е не само постоянно натрупване на токсични метали и металоиди, съдържащ като примеси в химически торове, но също така и физически промени в структурата на почвата. За да покаже унищожителния ефект на остатъчните вещества от химически торове, Commoner, (1970) съобщава резултатите от изследванията проведени в опитни площи третирани редовно с химически торове в Мисури през 1950 година. Агрохимическите анализи доказали бързо натрупване на остатъчни вещества в почвата и биохимични и биофизични промени в нея, разграждане на почвената структура и промяна на воднофизическите й свойства. Способността на почвата за филтриране и задържат влагата също са се променили. По този повод авторът подчертава „Промените в почвения комплекс са възникнали най-вероятно поради това, че нитратът не е внесен в подходяща и оптимална форма за усвояване от растенията. Повечето от азот, вкарани в почвата, или е бил денитрифициран, или излужени.” Този и много други примери предоставят убедителни доказателства, че повечето от нитрати, внесени в излишък в почвата не се усвояват от растенията или се натрупват в тях като остатъчни вещества.

Commoner, (1970) (по Рамад, Ф., 1981) подчертава, че химическите концерни имат изключителен интерес от увеличаване на продажбите на химически торове, и това е лесно разбираемо, тъй като тази индустрия носи годишни приходи от $ 2 милиарда. „Аз съм дълбоко загрижен за проблемът на околната среда, (пише Commoner, (1970) и бих желал да предизвикам една широка дискусия по проблемите на замърсяването, което ще ми донесе лични мир на ума или реши проблема в полза на асоциация, която произвежда тор ... Тази позиция не бива да бъде подкрепена или критикува научна гледна точка.”

От икономическа гледна точка, внасянето на почвата прекомерни количества торове, фермерите правят в името на „рентабилност”, за да се възстанови и обогати почвеното богатство и увеличи плодородието на почвата. В съвременните агрономични практики в развитите страни показва, че активната органична материя хумусът - днес е системно изключена от агроекосистемите ги унищожена. След прибирането на реколтата, остатъците от растенията се изгарят, вместо да се заорат. Оборският тор, получен при индустриалното производство на месо, в повечето случаи е замърсен с вредни примеси и остатъчни вещества и не е подходящ за възстановяване на почвеното плодородие и почвената структура.

При тази ситуация единствения реален начин за възстановяване на почвеното богатство е внасянето на изкуствени торови, което трябва да става внимателно, съгласно разработените технологии.

Нарушаването на естествения кръговрат на веществата, под въздействието на торенето в някои агроекосистеми е причина и за „замърсяване” надолу по веригата или течението. Всъщност, огромният излишъкът твърдите отпадъци от земеделски произход, получена по време на производството или потреблението на продукти от растениевъдството и животновъдството, в промишлено развитите страни, те не се връщат в агроекосистемите, като тор, както е в класическото земеделие. Тези продукти вече не са включени в естествения кръговрат на веществата, а се изхвърлят в депата за отпадъци, където при анаеробна ферментация се отделят токсични емисии серните и амониеви съединения, които увеличават степента на замърсяване на почвите.

Непрекъснато продължаващата селскостопанска интензификация и увеличеното използване на изкуствени вещества (химически торове, пестициди и т.н.) ни води, бавно, но сигурно към необратимо замърсяване и деградиране на обработваемите земи. Химическото замърсяване, както и местното антропогенно замърсяване с органични отпадъци, които ферментират и още повече замърсяват почвения ресурс и влошават неговото плодородие. Само превръщането на твърдите отпадъци в компост, богат на органични съединения и категоричната забрана за използването в селскостопанските практики на токсични, силно устойчиви биохимични вещества, може да съхрани за винаги висока производителност на обработваемата земя. В тази връзка е необходимо да се проучат и усвоят съвременни методи за въздействие върху богатството, плодородието и екологията на почвата в селските райони.

4.2. Нарушаването на биогеохимичните цикли в почвата

Проучванията показват, че в резултат на непрекъснато увеличаващото се по мащаби и интензивност наторяване води до нарушаването на биогеохимичните цикли в почвата и в биосферата, като цяло. Естествения кръговрат на веществата и енергията, бавно, но сигурно се превръща в антропогенене, с всички негативни последици за равновесието в почвата и биосферата и здравето на населението.

4.2.1. Нарушаване на азотен кръговрат

Внасянето на азотни торове за възстановяване на почвеното плодородие винаги води до малки или по-големи промени в естествения кръговрат на веществата и енергията в почвата и растителността. Независимо от това, че много съединения на този елемент, циркулират в биосферата, може да се твърди, че индустриалния синтез на азотни торове и тяхното разпръскване на повърхността на земята, провокират големи промени в биогеохимичните цикли в почвата и биосферата (табл. 21).

Според изчисленията Delvichе (1970), всички източници на замърсяване биологични, геохимични (йонизация, вулканизъм) и промишлен произход годишно в биосферата постъпват 92 милиона тона нитритен азот. Същият автор подчертава, че промишленото произведените през 1969 г. 30 милиона тона азотни торове, играят по-важна роля в биологичния кръговрат на веществата, отколкото произведените при нитрификацията (62 милиона тона). По този начин промишленост увеличава с 50 % общата сума на азот циркулира в биосферата. Това увеличение е в размер на получения азот в резултат на човешка дейност, тази нова закономерност е изключително опасно явление. Това излишно количество азотни съединения нарушава съществено баланс между процесите на нитрификация и денитрификация, които до този момент са били в равновесие. Годишно нитратите, като остатъчни вещества достига 9 милиона тона и се натрупват преди всичко в хидросферата по пътя на повърхностния отток или чрез подпочвените води (фиг.31). Екологични последици от нарушението на азотен цикъл в хидросферата са изключително опасни и водят до изчезването на цели екосистеми и правят водата неизползваема за поливане и битови нужди.
КОМПОСТ, КОМПОСТ и отново КОМПОСТ !!!!!
Това е истината! Няма по-добра почва, няма смисъл да купувате скъпи почви, като можете сами да произведете висококачествена почва от вашите лични отпадъци. Почва, която ще надминава много от масовите комерсиални почви и при това безплатно. Дори добавянето само 10-20 см компост на горният слой на почвата са предостатъчни за невероятни резултати.

Ние трябва да заменим хумуса. Органиката помага на тази мисия, ние поправяме и заместваме хумуса и с това ние възстановяваме качеството на нашата храна, толкова е просто.
Можем също така да кажем, че ние вкарваме въглерода обратно, където принадлежи, не да се съхранява в атмосфера, а да е свързан в почвата и биомасата, където намалява заплахата от изменението на климата. Аз никога не доставя N без C поради тази важна причина. Трябва да мислим по по-интелигентен начин, как ние да осигуряваме N, които не се губи и да насърчава микробния живот в хумуса, въглерода. Просто трябва да се фокусираме върху хумуса като фермери, като общество, трябва да се тревожим за това как ние насърчаване тази дейност сред тези, които произвеждат нашите храни, билки и т.н. Отговорът е прост, като се консумират само храни от тези, които са активно ангажирани с регенеративно земеделие. Като общество трябва да лобираме в политическата ни класа ...., че ТиАз и другите мислят ... въглеродни кредити за бедни фермери, които вършат работата на боговете без заплащане за комбиниране на компост, компост и компост .... инокулират, за да възстановят загубените почвени гъбички, лобистките депутати, политици и бизнес лидери да предприемат действия за предотвратяване на увреждането на почвените микроби чрез интензивните земеделски практики, трябва да търсим защита на микробите, точно както защитаваме полярните мечки.
 
265
63
Преторил си с с един или повече микроелементи и затова е имало гаден вкус. Ако синтетиката водеше до скапан коз никой нямаше да гледа хидро...

Също така синтетичните торове НЕ убиват микроорганизмите в почвата.
Възможно е просто този път реших да мина тънко с ефтини торове и препарати наистина беше мн евтино. Имам измервателни уреди читави и пак сигурно съм преторил понеже 2 от цветата станаха превъзхорни даже едното ми беше с нах голамта продукция която съм вадил от авто индор 240 грама даде сух материал... и си е ок с вкуса. Всно тези торове не са се разтваряли добе във водата понеже точно тези две китки ги поливах винаги първи, което значи че с водата която е най отгоре в съда а останалите са плучавали прекалено голямо количетсто тор и в крайна сметка рехав материал и отвратителен вкус.
 
50
18
Здравейте, а как да различим кое е коренчето и кое е стъблото? Когато са още микроскопични де.
 
49
18
Тъй като са стоели на светло, аз бих пробвал да ги сложа в една кутия за обувки за 12 часа и чак след това да ги слагам в почва.
 
50
18
Здравейте, искам да попитам по-разбирачите: от коя страна на семката излиза коренчето? Т.е. с кое надолу да я садим? Поздрави.
 
Искам да попитам подариха ми две ауто семки sweet tooth и C99 (за второто не съм много сигурна) ,но не ги поставих във вода ,а направо във влажен памук тъй като не бях прочела нищо ,а ми казаха така да направя. Проблем ли ще бъде за покълването на семките. Забелязах че само са потъмняли... Не бях съдила до сега купени семки само жумчета 😂 и ми казаха че купените не трябвало да стоят в вода...... Пълни глупости, но все пак се прецаках. Сорта Sweet tooth е от BARNEY'S FARM...
 
510
243
Не е проблем, че са сложени направо в памук, само да не е прекалено мокър и да изгният. Когато съм покълнвал в памук съм забелязал, че много кофти се увива корена в памука и лесно може да се счупи, затова много внимателно. Аз ползвам тампон за махане на грим или салфетка, която да не е ароматизирана и оцветена. Потапянето във вода са го правили още бабите на времето и се казва "рътене" може да прочетеш защо се прави това, но не е задължително! Сега им трябва температура над 20 градуса, за да се покаже корена по- бързо. Забелязал съм, че между 23-25 градуса става най- бързо, но зависи и семките колко са стари.
 
50
18
Искам да попитам: от феминизирано растение, семките които са малко, но все пак ги има, женски ли ще са?
 
510
243
Искам да попитам: от феминизирано растение, семките които са малко, но все пак ги има, женски ли ще са?
Няма да са женски, може да са хермита, ако се е самоопрашило. Така мисля, че стана при мен, в тестовите 3 семки, за сега вече имам 2 мъже, точно от фем. майка.
 
Top